Приемно време:

КМЕТ НА ОБЩИНА:
ВТОРНИК ОТ 09.00 ДО 16.00ч.
ЧЕТВЪРТЪК ОТ 09.00 ДО 16.00ч.
СЛЕД ПРЕДВАРИТЕЛНО УГОВОРЕН ЧАС

ЦЕНТЪР ЗА УСЛУГИ И ИНФОРМАЦИЯ НА ГРАЖДАНИТЕ:
ВСЕКИ РАБОТЕН ДЕН ОТ 08.00 ДО 17.00Ч.

ЗА ОСТАНАЛАТА ЧАСТ ОТ ОБЩИНСКА АДМИНИСТРАЦИЯ:
ВТОРНИК И ЧЕТВЪРТЪК от 08.00 до 12.00ч и от 13.00 до 17.00ч.

Отдел "Приходи и администриране на местни данъци и такси":
понеделник - петък - 8.00 – 12.00 / 13.00 – 17.00ч.

За общината

Местоположение и граници

Благоприятното териториалното разположение и значението на община Костинброд се определя от нейната близост до град София (отстояние 14 км.), кръстопътното й положение (силното влияние на трите европейски транспортни коридори, два от които на територията на общината) и сравнително добрата и нормално функционираща традиционна икономика.

Община Костинброд е разположена на северозапад от София, в непосредствена близост до столицата. На югоизток граничи със Столичната община, на юг – с общ. Божурище, на запад – с общини Сливница и Драгоман, на северозапад – с община Годеч и на североизток – с община Своге. Транспортно-географското положение на общината е изключително благоприятно, поради преминаване през територията й на европейския транспортен коридор (ТК) № 10 (Калотина-София) и връзка с ТК № 8 (Гюешево-София-Пловдив-Бургас-Варна), представени от пътна и жп инфраструктура, както и на ТК № 4 (Видин-София-Кулата и София-Свиленград). Транспортната инфраструктура е благоприятна предпоставка за взаимовръзките на общината със съседните общини.

Релефът на общината в северната част е планински, силно разчленен. Включва части от Мала планина – дял от Западна Стара планина. Най-високата точка е около  1155 м. (северно от с.Чибаовци).  В южната част на общината релефът е равнинно-хълмист. Средната надморска височина на Софийското поле е 550 m.

Климатът на общината е умереноконтинентален. Средната годишна температура в гр. Костинброд е 9,9º С, средногодишните валежи – 600 mm.

През територията  на общината протичат реките: Блато, Сливнишка и Беличка. От Мала планина извират няколко малки притоци на р. Искър, най-голям от тях е Крива река, която образува къси, но дълбоки проломи с красиви скални откоси.

В западната част на планината има силно развит карст. Валежните води се губят в множество понори и дават началото на много карстови извори. На територията на общината има множество пещери, най-голямата от които е “Голямата темнота”, дълга около 1 100 метра.

Общата площ на общ.Костинброд (254,4 хил.дка) е под средната за общините в страната (420,5 хил.дка), в Югозападния район за планиране (390,5 хил.дка) и в Софийска област (321,0 хил.дка). Гъстотата на населението е 69,7 д/км2 – близка до средната за страната (70,7), но малко по-ниска.

 

Селско стопанство

Поземлените ресурси са основен фактор за развитието на земеделието на територията на общината. Земеделските територии са с обща площ 163616 дка (към 31.12.2000 г.) и съставляват 64,3 % от общата територия. Според вида на собствеността земеделските земи се разпределят както следва: 47,3 % частна собственост, 25,7 % – държавна, 18,3 % – общинска. Характерен за територията на общината е сравнително високият относителен дял на земите държавна собственост. Размерът на обработваемата земя е 87 407 дка, което съставлява 34,4 % от общата площ. Относителният дял на нивите е 43,5 процента от земеделските земи, на естествените ливади – 9,1 % и на трайните насаждения – 0,8 %.

Около 64,8 % от обработваемата земя и 74,2 % от общия размер на нивите в общината са в землищата на град Костинброд и селата: Петърч, Опицвет и Голяновци, т.е. – в частта от плодородното софийско поле, където съществуват най-благоприятните условия за развитие на интензивно селско стопанство. В този район са изградени поливни площи, голяма част от които не се използват, но са годни за възстановяване.

Северно от тези землища полупланинският характер на територията определя нарастващия относителен дял на мерите и пасищата и съответно намаляващия на обработваемата земя. При средно за общината 39,2 % от земеделските земи, мерите и пасищата в землищата на Безден, Бучин проход, Градец, Дреново, Дръмша, Понор, Царичина и Чибаовци представляват над 50 % от земеделските земи.

В землищата на Бучин проход, Дръмша и Царичина тревните площи (мери и пасища и естествени ливади) представляват над 80 % от земеделските земи.

При тези различия в природните условия са се наложили и различията в използване на ресурсите – интензивно земеделие и животновъдство в равнинната част от територията и екстензивно в планинските части – предимно пасищно животновъдство и производство на сено от естествени ливади.

 

Икономика

Целта  на проведения анализ е да се формулират приоритетите и да се конкретизират мерките, които общината в партньорство с местните бизнес-структури трябва да предприеме, за да се стимулира растежа и реализирането на икономическия й потенциал, като основен двигател за развитие и просперитет във всички останали области на обществения живот.

Водещ отрасъл в общинската икономика е хранително вкусовата промишленост, която е и  най-старият отрасъл на територията на общината. От  фирмите в отрасъла , интерес представляват  Завода за безалкохолни напитки и натурални сокове Кока-Кола ХБКБ ( фирмата е сред първите 100 фирми по максимална величина на приходите от продажби в страната); “Олинеза” и “Партньори” АД , специализирана в производството на майонези,сосове, лютеници и др.. Заетите във фирмите са над 350; Предприятие за производство на птиче месо, яйца и колбаси “Джиев”; “Нива”Ад – производство на растителни масла и производи; “Нова Бразилия”- производство на кафе; “INTERION” – производство на течен шоколад. Нов крупен производител е и “Кенар”, които ползва терени на хладилната база “Солекс” и др. “Витапрот” АД е специализирана за производство на висококачествени фуражи. През 2006 г. се отскри фабрика за производство на сладоледени изделия „Джимис”.  

Характерно за развитието на фирмите от хранително вкусовата промишленост  е наличието на близък пазар, какъвто е град София.

Хартиено – целулозната и полиграфическа промишленост са нови сектори за общината, но бързо се налагат като водещи. Фирма “Санитекс” произвежда всички видове санитарно-хигиенни материали с помощта на най-съвременни технологии. Заетите във фирмата са 100. Мултипринт ООД се занимава с полиграфическа дейност и вече е утвърдена на пазара фирма. Персоналът на фирмата надхвърля 100 души. Друга фирма от типа “средна” е “Екоела”ООД, специализирана в производство на дамска конфекция.

Останалите фирми са  по-малки и са от отраслите електротехническа промишленост, транспорт, мебелна и други дейности. Тук може да се отбележат ПООП специализирана в производството на контакти, АМЦ „Метал” за производство на изделия за строителство, селското стопанство и бита, “Емайлхим” АД за производство на лакови покрития и огнезащитни бои, “Красимир Бончев” ЕТ оборудване , мебели материали и др.

В териториален аспект пет от фирмите са със седалище в с. Петърч, четири в Голяновци, а в с.Дръмша сезонно действа пункт за изкупуване и обработка на гъби и билки. Всички останали фирми са в общинския център.

На територията на общината услугите са  добре развити. Търговската дейност се осъществява от над 250 търговски обекта за хранителни стоки и заведения за обществено хранене.

На територията на общината има два научни института, пряко ангажирани в областта на селското стопанство и една станция към института по овощарство –  Кюстендил. Те са с големи традиции, значителен потенциал и възможности за оказване на конкретна специализирана помощ и са важен резерв за едно бъдещо включване в икономическата сфера, главно за подпомагане на местното развитие.

Близостта до София, сравнително добрата инфраструктура, относително ниските цени на земите и ефективно действащата общинска администрация привлича инвеститори, които търсят подходящи терени за развитие на производствени мощности.

Финансовите институции са представени от клонове на ТБ “Биохим”, ДСК, Експрес банк, Райфайзен банк и ОББ. За общината е важно да се подчертае, че данъчните постъпления от фирмите, функциониращи на територията на общината, 75 % от всички данъчни постъпления се падат на предприятията от материалната сфера. Приходите от дейността на стопански субекти на един жител е 10 пъти по-висока от средната за областта и е показател за съществуващата добра стопанска активност.

 

Инвестиционни интереси, намерения и ресурси

Анализът и оценката на инвестиционните намерения към общинската територия, както и към перспективното локализиране и развитието на малкия и средния бизнес показва наличието на значим интерес към определени част от територията на общината. Общите характеристики за повишеното търсене на съществуващия инвестиционен ресурс пряко се свързва с наличието на няколко основни фактора, произтичащи от мястото и степента на развитие на икономическия комплекс в общината. Водещите фактори са:

“Комуникационна достъпност” на общината се определя от близостта й до столицата и нейния силно развит икономически комплекс. Също така в непосредствена близост или върху територията се очертава перспективна развръзка на важни транспортни коридори  ТК- 4, 8 и 10. Тези предпоставки формират наличието на многопосочен  и високо ефективен достъп до общината, с което се създават условия за бъдеща пазарна реализация на разнообразни дейности. Това е оптимистична перспектива за развитие на малки и средни предприятия в специфични, високоспециализирани дейности, за развитие на сферата на социалната инфраструктура и услугите;

Факторът “Инфраструктура” също има важно локализиращо влияние при формирането на инвестиционния интерес към територията. Община Костинброд има добре развита инфраструктура, която след качествено преустройство може да се окаже силен коз за развитието и. От гледна точка на близостта на столицата и наличието на важните транспортни коридори, инвестиционната атрактивност се засилва и от мощния столичен инфраструктурен комплекс, включващ разклонен гаров ареал, летищен комплекс с развити връзки с цял свят , разгъната електроснабдителна, транспортна, газификационна и водопроводна системи и др.

Сравнително атрактивни природни и климатични дадености на територията и стабилни, благоприятни екологически характеристики са добри предпоставки за осъществяването на традиционни дейности като хранително вкусовата промишленост, зеленчукопроизводство, научно-изследователска дейност.

Сравнително високо ниво на образование и наличие на квалифицирана работна сила.Последните два фактора се важна предпоставка са една дългосрочна политика за разгръщане на конкретни действия, свързани с привличане на инвеститори. Разбира се това не следва да бъде самоцелна дейност, тя следва да се базира на запълването на съществуващи пазарни ниши, привличане на инвестиции на зелено и създаване на нови ефективни производства. Основата за развитие е създаване на целенасочена и координирана програма за привличане на инвестиции и за пропагандиране на потенциалните възможности на общината в областта на бизнеса.

Констатацията, че община Костинброд има особено благоприятно разположение и силно изявени възможности за ускорено привличане на инвестиции и за привличане на инвестиционните интереси, вече е намерила пазарна реализация и то с оптимистично продължение. Новите инвестиции са концентрирани основно в – гр.Костинброд, с.Петърч и с. Голяновци.

 

Здравеопазване и спорт

Всички учебни и детски заведения са обезпечени с медицински кабинети и специалисти. Поддръжката на съществуващата материална база в добро състояние е един от ангажиментите стоящи пред общината. С тяхна помощ и общински средства предстои основния ремонт на лекоатрлетическата писта на стадион „Бенковски” Отделиха се средства за ремонти в поликлиниката, здравните служби в селата Петърч, Опицвет и Безден.

В съвместен проект и осигурено финансиране от фирмата „Кока кола” бяха изградени няколко мини-спортни и детски площадки в централната част на гр.Костинброд,  в двора на училища и детски градини. С общинско съдействие ежегодно се организират ученически спортни празници и състезания в общината.

Целево за спорт през изминалия период от общинския бюджет бяха отделени 37 000 лева. С тях се подпомагаха финансово ФК”Бенковски” и лекоатлетическия клуб. Осигурени  бяха и всички ученически спортни прояви, пътувания за участия в областни и национални състезания.

В края на 2005 год. стартира  проект  “Подобряване механизмите на самозащита на учениците и насърчаване на взаимодействието с органите на реда”. Той е финансиран от Социално-инвестиционния фонд към МТСП и се реализира в партньорство с Алфа клуб “Да оцелееш”. Целта на общинското ръководство бе чрез този проект да осигури допълнителни възможности за ангажиране на свободното време на учениците и младите хора, все по-голяма част от тях да се включват в активни занимания със спорт.

 

Социални дейности и подпомагане

През последните  години общината направи много за подпомагане хората в затруднено и неравностойно положение.

Успешно се реализира проект на тема: “Насърчаване предприемачеството сред безработни жени”, финансиран по програма ФАР 2001- BG0102.05 “Инициативи на пазара на труда” на стойност повече от 80 000 лева. Проектът е включен в списъка на добрите практики на МТСП. Чрез него постигнахме две важни неща с траен ефект – създадохме общински център за квалификация на кадри и подпомогнахме 35 млади безработни жени да се обучат и намерят подходяща форма за реализация.

В края на 2005 година Общинска администрация-Костинброд кандидатства с проект „Създаване на дневен център за деца от социално слаби семейства” по програма ”Деинституционализиране  на социалните услуги към общините в България”. Проектът е на стойност  19 880 лева и е за срок от 1 година. Неговата основна  цел е работа с деца от социално слаби семейства в познатата за тях училищна среда в специално изграден за целта център. Създадената база и опит дават възможност да се продължи работата в посока изграждане  и функциониране на Общински център за работа с деца.

През изминалите години общинският бюджет изразходва повече от 15 000 лева за подпомагане на хора от общината със здравословни проблеми и сираци, като от тази възможност са се възползвали над 100 граждани.  В последните две години успяхме да осигурим целева финансова помощ на завършващите абитуриенти-сираци. Стараехме се да подпомагаме финансово и организационно активната дейност на пенсионерските клубове в гр.Костинброд.

Запазихме и развихме дейността на социалния патронаж. Сега се обслужват повече от 90 възрастни хора не само от гр.Костинброд, а и от много села в общината, като за целта закупихме и още един специализиран автомобил. За поддържане тази дейност на ниво и осигуряване добро обслужване на нуждаещите се възрастни хора, осигурихме 25 000 лева целево от МФ за ремонт и оборудване на помещенията, където се подготвя храната. От общинския бюджет се дофинансира  тази дейност с повече от 170 000 лева.

През 2004 година след провеждане на конкурс, сметосъбирането и поддръжката на депото за битови отпадъци започна да се осъществява от нова фирма. Общинската администрация си постави за цел да повиши изискванията и качеството на услугата. Средствата за тази дейност по годините са 2004-303 000 лв., 2005-408 000 лв., 2005-473 000 лв., 2007- 510 000 лв. Изпълнителите, съгласно инвестиционната си програма, закупиха допълнително съдове за смет, общината също отдели от бюджета си повече от 50 000 лева за това. От пролетта на 2007 година  бе подписан договор с фирма „Екобулпак” и въведено разделно събиране на отпадъците.

 

НАУЧНИ ИНСТИТУТИ

ИЗР

Институтът за защита на растенията е създаден с Указ № 15 на цар Борис ІІІ на 14 януари 1936 г. на основата на съществуващата Служба за защита на растенията с отдели по фитопатология и ентомология при земеделските опитни станции в София, Садово, Образцов чифлик и Плевен. Пръв директор на ИЗР е професорът по фитопатология при Агрономическия факултет на Софийския университет д-р Д. Атанасов, на чиито усилия главно се дължи създаването на Института. Професор Димитър Атанасов е първият българин, получил агрономическо образование в САЩ.

Първите научни работници в ИЗР са Ив. Ковачевски, Д. Додов, Ал. Христов, Ст. Мартинов, Д. Петров, П. Чорбаджиев, А. Лазаров, В. Попов и д-р Н. Стателов, които специализират в престижни университети в Германия и Англия. Те създават българските школи по вирусология, фитопатология и ентомология, традициите на които се продължават и до днес.

Първоначално ИЗР се помещава на втория етаж в сградата на Софийската земеделска опитна станция и разполага с лаборатории по фитопатология и ентомология, химическа лаборатория, лаборатория за приготвяне и стерилизиране на хранителни среди, фотографска стая и инсектариум. След създаването на Института са набавени почти всички по-важни книги и списания по растителна защита на немски, английски и френски език. При подреждане на библиотеката е възприета класификацията на Международния земеделски институт в Рим, която се ползва и днес. Към ИЗР е създадена постоянна колекция от вредни насекоми и повредени растения от икономически важни болести, както и подвижна колекция от препарати и табла, която е изпращана на изложби, организирани от службите на Министерството на земеделието. За научно-изследователската дейност още през 1936 г. е построена вегетационна къща, а през 1943 г. са осигурени опитни полета, най-голямото от които е в размер на 120 дка в района на с. Биримирци. Опитните площи през 1947 г. нарастват на 380 дка. Въвеждат се необходимите сеитбообращения, изграждат се стопански сгради и необходимият инвентар за едно истинско опитно поле. С преместване на Института в Костинброд през 1961 г. се наследява базата на Овощарския институт, разширява се сградният фонд, построени са оранжерии, увеличени са полските опитни площи. С демократичните промени през 90-те години и реституирането на имотите Институтът остава с много малко площ в размер на 60 дка, включваща и сградния фонд и малките опитни парцели.

От 1941 г. до 1973 г. директор на ИЗР е д-р Ив. Ковачевски. През този период Институтът изгражда основната си материално-техническа база, организационна структура и кадрови потенциал. През 1961 г. се създава Лаборатория за биологична борба с болестите и неприятелите по растенията с ръководител А. Кайтазов. Тя преминава в Проблемна лаборатория по биологична и интегрирана борба, а от 2004г. е секция “Биологична и интегрирана растителна защита”. През 70-те години в Института са изградени самостоятелни секции по „Имунитет на растенията” с ръководител Д. Додов, секция „Вирусология” с ръководител Д. Трифонов, „Икономика, организация и механизация на растителната защита” с ръководител Ц. Върбанов и лаборатория „Радиобиология” с ръководител Хр. Гунчев.

Учените в Института създадоха облика му като мултидисциплинарен център по растителна защита и положиха началото на българската школа в растителната защита. В него са преминали през различни курсове на обучение и повишаване на тяхната квалификация основната част от кадрите в растително-защитната наука и практика у нас.

Сега в Института за защита на растенията функционират осем научни секции:

  1. Биологична и интегрирана растителна защита
  2. Вирусология
  3. Ентомология и радиобиология
  4. Карантина
  5. Прогноза
  6. Токсикология
  7. Фитопатология и имунитет на растенията
  8. Хербология

Приоритетните научни направления на ИЗР за следващото десетилетие са тясно свързани с производство на качествена и безопасна растителна продукция. Нарастващите изисквания на потребителите за чисти храни налагат усъвършенстването на разработките върху:

  • Технологии за биологична и интегрирана растителна защита
  • Елементи от технологии за органично земеделие
  • Оценка на риска от замърсяване на растителната продукция с пестицидни, остатъци и микотоксини

Бъдещата позиция на България през 2007 г. като граница на ЕС налага спешно разработване и на:

  • Гъвкави и ефективни експертни системи за диагностика и идентификация на вредителите чрез използване на надеждни и бързи технологии и прилагане европейските стандарти
  • Анализ и оценка на риска от появата и разпространението на карантинни вредители    

 

ИЖН

Институтът по животновъдни науки в Костинброд е създаден през 1950 г. с постановление №138 на Министерски съвет. За негова база се определят фермите на тогавашния Районен кооперативен съюз и на Централната опитна станция по птицевъдство. През 1951 г. на Института са предоставени земите на бившия Конезавод – Божурище, а по-късно – филиалите в Златуша, Петрохан и базата в гр. Лозница, Разградско.      

Началото на научната дейност в Института е поставена от 8 научни сътрудника. Пръв директор-основател на Института по животновъдство, Костинброд е ст.н.с. 1ст. д-р Яким Шаличев, изпълняващ тази длъжност през периода от 1950-1960 и от 1972-1977 г.

Научният потенциал се разраства през 1955 г. и тогава се създават първите научни отдели по: говедовъдство, коневъдство, овцевъдство, свиневъдство, птицевъдство, хранене на селскостопанските животни, фуражно производство, икономика и организация на животновъдството, млекарство и бубарство.

През 1960 г. към Института в Костинброд преминава Институтът по животновъдство при БАН, чиито директор-основател е акад. Г. Хлебаров, изпълняващ длъжността от 1947 до 1960 г.

През този ранен период Институтът е изграден като научно-методически център, които участва най-дейно в разработването на основните проблеми от генетиката, развъждането, храненето, физиологията и биохимията, еволюцията и екологията на селскостопанските животни, селекцията и технологията на отглеждането на говедата, овцете, конете и технологията на грубите и сочните фуражи.

От 1975 г. Институтът става самостоятелна единица към Академията на селскостопанските науки, която съществува – от 1 януари 1976 г. През 1976 г. с постановление N8 на МС Институтът преминава към НПО по говедовъдство и овцевъдство, а от 1980 г. отново преминава в състава на СА.               

Със своята многогодишна научна работа научните сътрудници и специалисти от Института са дали ценни приноси с теоретичен и приложен характер в областта на животновъдните науки.                                                          

През последните години се провеждат изследвания, насочени по използването на ензимни препарати като алтернативни средства на неорганичните и органичните киселини при консервирането на зелените фуражи.

Институтът по животновъдни науки Костинброд е участвувал в различии форми на международно сътрудничество с научноизследователски института на Русия, Франция, Италия, САЩ, Полша, Чехия, Унгария, Македония и Египет.

През изтеклия 50- годишен период са публикувани повече от 3500 научни статии в периодични списания и сборници, отпечатани са значителен брой монографии, обзори, учебници, книги и наръчници. Публикувани са над 2000 научнопопулярни статии в ежедневния и в периодичния печат, засягащи важни проблеми и практически въпроси на нашето животновъдство.

4356 посещения общо 3 посещения за деня