Приемно време:

КМЕТ НА ОБЩИНА:
ВТОРНИК ОТ 09.00 ДО 16.00ч.
ЧЕТВЪРТЪК ОТ 09.00 ДО 16.00ч.
СЛЕД ПРЕДВАРИТЕЛНО УГОВОРЕН ЧАС

ЦЕНТЪР ЗА УСЛУГИ И ИНФОРМАЦИЯ НА ГРАЖДАНИТЕ:
ВСЕКИ РАБОТЕН ДЕН ОТ 08.00 ДО 17.00Ч.

ЗА ОСТАНАЛАТА ЧАСТ ОТ ОБЩИНСКА АДМИНИСТРАЦИЯ:
ВТОРНИК И ЧЕТВЪРТЪК от 08.00 до 12.00ч и от 13.00 до 17.00ч.

Отдел "Приходи и администриране на местни данъци и такси":
понеделник - петък - 8.00 – 12.00 / 13.00 – 17.00ч.

Населени места

Петърч

Село Петърч е разположено в западното подножие на Стара планина, между реките Блато и Герена. Отстои на 20 км. Западно от София между два големи транспортни коридора Международен път София-Белград и Ломски път. Селото наброява 2 200 жители и е най-голямото на територията на община Костинброд.

Селото е с дългогодишна история като фигурира в турски регистри още от 1420г., 1576г. с имената Петрус, Бедрид, Петреич. Името идващо от гръцката дума Петрус означава Твърдина – отломка от камък. От 1934г. носи името Петърч. Един от най-старите духовни и културни паметници е храм „Св. Великомъченик Георги Победоносец”. Строителството му започва през 1876г. и само за две години е цялостно завършен и на 15 юли отваря врати. Паметникът издигнат в центъра на селото е в памет на загиналите във войните 1912-1918г. със средства на местните жители и е осветен на 14.05.1922г. На паметника са изписани имената на 38 петърчани, дали живота си за България. По инициатива на кмета на селото Васил Мартинов, през 2006г. със средства, материали и доброволен труд паметникът се обогати и  ремонтира основно.

Основно средище на образованието е местното училище. В статистиката на училищата в Княжество България е  посочено, че училището в село Петърч съществува от 1864г. Днес в Основно училище „Отец Паисий” получават образованието си 180 деца. ЦДГ „Виолина” с 30 годишна история,  разполага с общирен двор и обособени спортни и детски площадки.  В детското заведение ежедневно се отглеждат и възпитават 90 деца. НЧ”Нов живот” с. Петърч е построено през 1960 г. Читалищното настоятелство, работейки по различни проекти и с помощта на общината, ежегодно инвестира средства в поддържането на материалната база. Със средства от демонстрационните проекти през 2005г. се извърши ремонт на фасадата. С реализираните до момента проекти бе оборудван информационен център ”В помощ на земеделските стопани” и надграден с проект “в помощ на нашите майки и бащи” чрез който се извърши частично обновяване на помещенията в читалището. От бюджета на общината са отпуснати 3 000лв. за подмяна на дограмата на информационния център.

Както вече се спомена сериозен инвестиционен интерес има и към най-голямото в общината село.

 

Драговищица

Драговищица и разположена в подножието на Стара планина на около 630 м.нв. и с 1 200 души население, което през летния сезон значително нараства.. Релефът е предимно хълмист, а през селото минава река Крива. Селото е в непосредствена близост до Ломско шосе.

С указ №91 от 2.03.1951г. с. Батковци е присъединено към с. Драговищица  като името на обединеното село е Драговищица. И двете села са стари като Батковци с положителност е съществувало по време на Средновековната българска държава. В турски регистри името Батковци се среща от 1420г. От споменатите документи може да се твърди, че с. Батковци е с поне век по-старо от с. Драговищица, което се среща за пръв път в 1576г.. С увеличаването броя на населението и необходимостта от изграждането на нови жилища се стига до естественото сливане на двете села през 1951г..

Забележителен паметник е църквата „Св. Николай”. С писмо №3107 от 18.09.1978г. на НИПК тя е обявена за паметник на културата от ІІ група с изключителна художествена стойност. Цълквата е построена през 1887г. с дарения от няколко фамилии: Истаткови от с. Батковци, Димови и Кръстанови от с. Драговищица. През 1903г. е издигната и камбанария отново с помощта на сем. Истаткови.

Първото училище в с. Драговищица е било открито през 1882година в помещението на бившия хан на д-р Николов- това сега е мястото на Добри Трифонов и Иван Пеянков. По-късно се пренася в старата къща на Драго Андреев, а след това в къщата Никола Генов, където са учили децата до 1922г.

На 15. март 1922 година жителите на Драговищица събират средства и материали и построяват училище. Поставя се  основния камък на първоначално училище за вечни времена – “Дом за просвета и наука”, което е построено за 10 месеца. Новото училище е с две класни стаи, учителска стая, стая-склад и мазе.

Над помпената станция населението на Батковци построява не първоначално, а основно училище. Двуетажната сграда на батковската прогимназия е завършена през 1925г. Има две класни стаи и широко антре на първия етаж , а на втория етаж са разположени две класни стаи и учителска стая.  То е със застроена площ 120 кв.м. и кубатура 500 куб.м.

През март 1938 година двете училища се обединяват в Батковско народно основно училище.

През 1974 година започва строежът на новото училище- Строежът е предаден през 1976г с много добро качество. През учебната 1976/77 година е готова част от сградата с пет учебни стаи, учителска стая, работилница, противоатомно скривалище и библиотека.

През 1982г. започва последното разширяване на училището. През 1984 година цялото училище окончателно е завършено- училищната сграда е от 260 кв. м на два етажа и сутерен с обща кубатура 2700 куб.м.

На 23.05.2007г. ОУ”Отец Паисий”- с. Драговищица тържествено отбеляза своя 125 годишен юбилей.

Училището може да се похвали със съвременна материална база, която непрекъснато се обогатява. Училището разполага със столово хранене на учениците. В него учат и децата от с. Градец, за които е осигурен редовен транспорт.

В училището работят педагози с добра квалификация и любов към професията си. Резултат от всеотдайния им труд е добрата реализация на голяма част от всичките 2450 завършили ученици.

НЧ ”Г.С. Раковски” с. Драговищица разполага със сравнително нова материална база . В последните няколко години читалището развива силна танцова и певческа дейност. Сериозно работят група за автентичен фолклор, състав за народни танци и танцова школа за модерни танци “Еми Денс”. Редовно се организират концерти, на които присъства освен местното население и гости от цялата община. Школите гастролират на множество фестивали, от където се връщат с призови награди.

 

Опицвет

Селото се намира на 20км. северозападно от София  разположено в равнинната част на Софийското поле. На 1,5 км. на запад от селото извира река Блато. Там се предполага,  че е било старото село преди да бъде опожарено от турската войска. Много предания се носят сред хората, но едно от тях все още е живо. „Лазаров вир”  е мястото, на което е удавен един местен жител за непокорството срещу своеволията на турските нашественици. Старото име на селото е било „Портарево” от порта – враз  вход, което предполага, че селото е имало стратегическо местоположение.

Строен преди повече от столетие, в центъра на селото е разположен православният храм „Св. Неделя”. В една сграда са разположени кметството, НЧ”Разум”.

 

Днес то наброява 321 души, като  основният поминък на населението е земеделието и животновъдството. В селото е разположена модерна конна база и известната мандра „Опицвет”.

 

Бучин проход

Селото се намира на 35км.  северозападно от София на път Е79 за Лом. Разположено е в проход, от който води началото си р. Козница. Селото е разположено на кръстопътя за гр. Годеч, гр. Драгоман и гр. Своге. В радиус от 3 км. са разположени 12 махали с по 10/20 къщи.

В  с. Бучин проход е издигнат войнишки паметник в чест на падналите герои във войните 1912/13г. и 1915/18 г. за освобождението на брата роб. Изграден през 1920/21 г., това е единствения паметник на територията на общината със скулптурно изображение на български войник. В близост до паметника и разположена църквата „Св. Троица”. Населението е 97 човека.

 

Градец

Село Градец е разположено в северозападната част на Софийското поле в Мала планина – част от Комския дял на Стара планина на  над 630м. н в. Заобиколено от р. Крива, която образува добре оформен пролом със стръмни скали и откоси по известните от които са  „Орлови скали” и „Стените”. Селото отстои на 25км. от София и на 10км. от гр. Костинброд. В близост до него минава транспортният коридор, свързващ столицата с Лом.  В землището му влизат с. Беледие хан и с. Царичина  с население от 270 души.

Историческите сведения за селото са оскъдни. По едно от преданията днешното село е възникнало след разграбването и опожаряването от турските нашествия на средновековно село намиращо се в долината на р. Крива.

Разположено в карстов район водата се губи в множеството понори и пещери, на които е богат районът.

Паметници на духа са издигнатата през 1910г. църква „Св. Спас” и възстановеният  през 2001г. с помощта на местните хора и спомоществователи параклис „Св. Георги”. Всяка година на  6 май около параклиса се стичат много хора от община Костинброд и гости. Селото е дало жертви в бойните действия на Втората Световна война и от признателност към тях местните хора поставят и полагат грижи за  паметната плоча с имената им.

През 1925г е построено начално училище. Поради демографския срив  училището е затворено, а децата  ежедневно се извозват с ученически транспорт, за да учат в с. Драговищица .

1960 г. завършва строежът на народно читалище „Труд и просвета” което разполага с библиотека, читалня и салон. Основната дейност, която развива читалището е библиотечната. С помощта на местното население възстановява обичаите и традициите на района и се включва активно в живота на селото.

 

Голяновци

Село Голяновци се намира в северозападната част на софийското поле на 15 км. от София и на 2 км. от град Костинброд.

Най-старите сведения за селото се намират в турски регистри от ХV век. В тези документи то е записано под името Голяновче. Една от легендите за името, е че то  идва от „Голи връх „ намиращ се северно от селото. Няколко семейства слизат от него и се заселват на територията на  днешното. Културно просветна дейност развива НЧ”Елин Пелин”, основано през 1930г. под името „Цар Борис ІІІ”. Точни сведения за училището не са открити, он е известен фактът, че през 1875 г. учителят от с. Костинброд  премества училището в Голяновци. Блогодарение на местните жители и индустриалци  през 1937г. е построена черквата  „Св. Илия”. Интересен факт, е че село Голяновци е център на Голяновска селска община, по сведения от Централния Държавен архив, включваща  с. Житен, Батковци и Драговищица.

 В днешно време поради близоста до столицата, към землището на селото има засилен интерес към закупуване на земя с цел инвестиции. Кметството се надява да подобри инфраструктурата на селото и в най-скоро време то да се газифицира. Постоянно живеещите жители са около 400.

 

Дръмша

Името на селото приизхожда от съчетанието друм  и шашав или лош път. Селото е разположено на южния склон на Стара планина на 840м. надморска височина и на 30 км. северозападно от София. Селото е разпръснато на 6 хълма, заобиколено от широколистни гори. През 60 години на миналия век населението е наброявало около 1000 души и е обслужвало населението на съседните села. В момента поради демографския срив и търсенето на препитание в големите градове селото и прилежащите с. Понор и с. Дреново населението наброява около 150 души.

Основният поминък е земеделие с типични за надморската височина култури, животновъдство и гъбарство. Основен проблем за решаване е изграждането на водопровод до отдалечените махали. 

3952 посещения общо 3 посещения за деня