Едва ли можете да си представите нещо по-мащабно! Изложбата гостува във Вотивкирхе по покана на Йозеф Фаруджия, енорийски свещеник на катедралата.
Тя изправя посетителите пред въпросите за смисъла на живота и възможностите, които се откриват пред нас. Вскеки ден плащаме „цена за своя избор“, но когато сме на кръстопът – изборът е посоката на живота ни е затова той е много важен! Невероятният машаб на изображението на Исус Христос /11 на 7 метра/ не само внушава респект, но е и творба, която прекрасно се вписва в пространството на катедралата – устремено едновременно към Бог и към Душата ни!
Голяма гордост е за нас, че точно приятелят на община Костинброд, талантливият български иконописец и художник, реализирал много международни изложби, представя творбите си във Виена. Оценете факта – предишната изложба в катедралата е била на Леонардо да Винчи.
В днешния ден – на откриването, очакваме много посетители – официални лица и жители и гости на Виена. Ще следва подробен репортаж от събитието, както и ексклузивни интервюта.
Тогава сигурно ще си отговорите на въпроса: „Каква е цената на избора в човешкия живот“ и със сигурност ще разберете, че „цената“ не винаги е „паричен израз на стойността на стоката“.Но сега ,в навечерието на откриването на избожбата – нека научим повече за нвероятния домакин – катедралата Вотивкирхе.
Оброчната църква Вотивкирхе е великолепен храм на вярата и може да бъде открита на известния булевард „Рингщрасе“. Вотивкирхе е построена в периода 1856 г. – 1879 г. по инициатива на Фердинанд Максимилиан. Той е брат на управляващият по това време император Франц Йосиф I. Идеята на Фердинанд Максимилиан е издигането на Вотивкирхе да бъде знак на благодарност към Бога, че е спасил живота на императора, след като е бил организиран атентат срещу него. Официалното завършване на църквата е на 24 април 1879 г., като датата е избрана нарочно, за да съвпадне с 25-та годишнина от сватбата на император Франц Йосиф I и съпругата му Сиси.
Името Вотивкирхе в превод от латински означава „обет, оброк”, поради което в превод цялото име означава „Оброчната черква”. Тази прекрасна църква в архитектурно отношение представлява трикорабна базилика с трансепт, които придават на постройката формата на кръст. Във всеки един от ъглите, където се пресичат корабите и трансептите, са разположени по два параклиса. Хорът на Вотивкирхе е заобиколен от амбулаторий с апсидиола.
По време на Втората световна война Вотивкирхе загубва своите прекрасни прозорци с красиви стъклописи, но виенската общност през 1964 г. ги възстановява, макар и с промени, за да отразяват променящите се времена…Интересно място от църквата Вотивкирхе са нейните параклиси. Те се намират в трансепта и са няколко на брой – паракалисът на Розария, параклисът на Кръста, параклисът на епископите и кръщенията… Вотивкирхе е запомняща се и заради своя шестоъгълен неоготически амвон, над стълбата над който се издига четиристенен декоративна кула от колони, на върха на която е поставена фигурата на св. Йоан Кръстител. Той от своя страна е обрисуван с изображения на проповядващия Христос и на „Отците на църквата” – св. Августин, св. Григорий, св. Йероним и св. Амвросий.
В тази духовна християнска атмосфера творбите на Диан Костов се вписват великолепно. Изложбата е разделена на три части: „ Накъде отиваме?“, „ Пътят“ и „Кой си ти ?“
Следва продължение …