Град Костинброд е специално историческо място. Става дума за откритите през 1973 година археологически останки на територията на община. Те включват Пътна станция Скретиска по древната линия „Виа Милитарис“, минаваща от Белград през София /Сердика/ до Истанбул /Константинопол/ и изградената по-късно в нейна близост късноримска резиденция, наречена най-вероятно също с името – Скретиска.
Третият и последен археоложки период е свързан с изграждането, върху основите на съществувалата резиденция Скретиска, на ранно византийско селище с име Скратискара. Архитектурният комплекс на резиденцията е най-значителният сред известните сродни по предназначение комплекси на днешната българска територия. Нещо повече – той е един от най-големите резиденциални комплекси, известни изобщо в Римската империя. Дължината му възлиза на около 140 м., а максималната му ширина е не по-малка от 110 м. Общата площ на археоложкия обект със сигурност надхвърля 14-15 дка.Големият разцвет на Сердика, включително и на прилежащата му Скретиска се осъществява при император Галерий /293-311г./. В църковно -политически план неговото най-велико дело, което рязко ще повлияе и върху образа на родния му град Сердика, е издаването на Едикта на търпимостта през април 311 година.
Дали това се е случило в Сердика или Скретиска със сигурност не се знае, но е ясно, че в края на живота си Галерий, бидейки тежко болен е много по-вероятно да е пребивавал непрекъснато в далеч по-спокойния, луксозен и просторен дворец Скретиска, демонстриращ лично богатство, благочестие и имперска мощ. Сердикийският едикт е уникален документ, с който не само се слага край на антихристиянските гонения, а и за първи път се формулира идеята за религиозна търпимост, актуални и до днес. От всичко личи, че дворецът Скретиска е бил знаково място за редица велики римски императори. Повечето от тях са родени по нашите земи и ние носим тяхната кръв. Огромната Римска империя е била управлявана от селищата, в които живеем днес. Началото на легитимното християнство със сигурност е дадено в този район. Не случайно Вселенският сердикийски събор започнал през 343 г. се е състоял в Сердика и Скретиска в продължение на три години с участието на повече от 300 християнски религиозни водачи. След смъртта на император Галерий, Константин Велики трайно е резидирал в двореца Скретиска , изчаквайки изграждането на новата си столица Константинопол.
Късноримската резиденция край гр. Костинброд е единен архитектурен комплекс, чиито компоненти са групирани в четири крила около обширен перистален с близка до трапец форма. Архитектурният комплекс на резиденцията е най-значителният сред известните синхронни и сродни по предназначение комплекси от днешната българска територия. Той е един от най-големите резиденциални комплекси, известни от територията на римската империя изобщо. Дължината му, т.е. разстоянието между външните фасади на западното и източното крило, възлиза на около 141м., а максималната му ширина (север юг) е не по-малка от 110м. общата площ със сигурност надхвърля 10 дка и може би достига до към 14/15 дка . Площта само на оградения с портници вътрешен двор достига близо 5 дка.
Късноримската резиденция край Костинброд е била извънградска резиденция. Трябва да се изтъкне още, че самата тя е била ядро на значителен вилен комплекс и център на значително имение. От вилния комплекс са изследвани още останките на едно кръгло по план съоръжение с пилонна конструкция, което достига до 32м. в диаметър и което условно е означено в отчетите като обект „Ротонда”. Отстои на около 100 м. южно от архитектурния комплекс на резиденцията с предполагаеми представителни, мемориални или култови функции. Останки от други постройки и съоръжения не са проучвани чрез разкопки, данните от теренните обходи в околността и сведения от местни информатори позволява локализирането на поне още четири особени звена на вилния комплекс на късноримската резиденция.
Двата археологически обекта са декларирани от НИПК за паметници на културата с национално значение с декларационно писмо №4805/15.09.1986г. на основание чл.12 от Закона за паметниците на културата и музеите.
Защо Костинброд е царски град и откъде идва името на града |
Описание на разкритите останки от резиденцията
Източното крило на резиденцията е в най-напреднал стадий на проучване. При разкопките до 1990г. са разкрити изцяло или частично повечето от помещенията в северния и централен сектор. То включва две редици помещения, ориентирани север-юг, разделени на три блока от по четири помещения. Те са разположени симетрично спрямо две разделителни помещения, ориентирани изток-запад, които чрез входове са свързани с източния портник на перистала и с големия вътрешен двор на комплекса. Вътрешните размери на разпределителните помещения са 15,90 на 5,50м. Вътрешните размери на помещенията от северния блок и на двете северни помещения в централния блок са 9,80 на 7,50м. При двете южни помещения на централния блоки двете северни от южния блок вътрешните размери са 9,60 на 7,50м. При двете южни помещения в южния блок съответните размери са 8,50 на 7,50м. Помещенията в северната половина на източното крило са с полихромни подови мозайки с геометричен орнамент.
През 1992г. при изследване то на североизточния ъгъл на ранновизантийската крепост се откриха останки от съоръжение принадлежащо на резиденцията. През 1994г. при външния ъгъл на крепостта е разкрита твърде интересна и сложна като план постройка.
Функционална характеристика на източното крило
Групираните в блокове помещения на източното крило следва да се интерпретират като жилищни помещения. С оглед на конкретното предназначение на помещенията в това крило се разграничават ясно две части: северна и южна. Помещенията в северната половина на крилото са с полихромни подови мозайки. Някои от тях имат подово отопление. Споменатите помещения са притежавали цветни стенописи. След реконструкцията северната половина на източното крило е добила по-внушителен обем и е запазила представителен характер.
Информацията за северното крило на архитектурния комплекс на резиденцията е резултат предимно от проучванията през 1990/94г.. Само по себе си изследването на северното крило е в начален етап, но въпреки това може да се твърди, че именно то е най-представителната част на късноримската резиденция. Северното крило се очертава като най-сложната по план и устройство част от резиденцията. Залата в източния сектор на северното крило е с правоъгълна форма ориентирана, север-юг откъм перисталния двор и с полукръгла апсида на север. Вътрешната дължина на залата, мерена по надлъжната и ос е 25.50м., вътрешната ширина е към 15м., а вътрешния диаметър на апсидата е 9м. Стените на залата са били покрити с цветни фрески, а над суспензурата на хипокауса е била положена цветна мозайка. Съхранената част от мозайката е разкрита в близост до входа през първите години на разкопките.
Проучването на залата през 1992/94 е ограничено съзнателно до повърхностно разкритие и проследяване на нейните стени. На 7,5 м. от залата е разположено помещение с локализирани до момента югоизточния и североизточния му ъгъл, както и отделни участъци от неговите стени. Съоръжението е с размери 24/30м. През 1993/94 в западния сектор на северното крило е локализирана зала. Проучването и е също в начален етап. До сега е установен североизточния ъгъл и е разкрит повърхностно един участък от северната и стена с дължина над 21м. Преди известно време при строителни работи случайно е открита полихромна подова мозайка, като твърде вероятно мозайката да е от същото това помещение. 1992/94 г. при сондаж в северозападния ъгъл са разкрити останките на две помещения от късноримската резиденция. Северното крило е най-представителната и част. Резиденцията е един от най-значимите и най-луксозни образци на късноримската жилищна архитектура изобщо. От изследваните помещения в северозоподния ъгъл на резиденцията и от функциите и може да се твърди, че в този ъгъл на резиденцията се разполага банската част.
Западното крило на резиденцията е с най-малка дължина. То е в съвсем начален етап на проучване. През 1991г. бяха очертани частично две помещения в южния му край. Разбираемо, е че изясняването на плана на западното крило е задача за бъдещи проучвания, но все пак днес може да се посочи, че в южния си край то е устроено подобно на източното крило на резиденцията. За по-пълната функционална характеристика на западното крило, както и уточняването на неговия план, остават задачи за бъдещи проучвания.
Южното крило през 80-те години при проследяването на южната крепостна стена на ранновизантийската крепост е установено, че в същата са преизползвани останки от южното крило на по-ранния комплекс, включитилно от стената, която е ограничавала южния портник на перистала. През 1991/93г. при границата между централния и западния център на южното крило са локализирани и изследвани входни съоръжения с важно значение за комуникациите на и в резиденцията.
Проучванията през 1991/93г. доказаха отсъствието на помещения в южното крило на резиденцията. Наред със съответния портник на перистала и фасадната стена тук се издига още един външен портник. В южното крило са устроени официалните и входове. Голямата ширина на портала му е указание за повече отвори с отделни врати. Подобно входно оформление има при някои от най-представителните образци на римската и късноримската архитектура. При интерпретацията на южното крило следва да си отчита и заслугата на т.нар. Ротонда – монументално, кръгло в план съоръжение, разположено върху издигнат терен на около 100м. южно от резиденцията.
Пострезиденциално село
Останки от пострезиденциалното село са установени още през първите години на проучванията, но тогава не са разпознати като такива при общата характеристика и периодизация на обекта. Преизползването на останките на ранните помещения и зали на по-ранната резиденция нямат нищо общо с първоначалните им функции. Сред тях са устроени селски домакинства без индивидуални дворни пространства. Сходно обитаване е регистрирано сред останките на редица други вилни комплекси от днешната територия на България между края на ІVв. и началото на VІ в. В изследваните постройки от пострезиденциалното село при гр. Костинброд засега не са открити монети или други точно датирани находки. Наличието в съответните пластове на немалко количество глазирана керамика е указание, че опожаряването на това село е преди края на Vв. С намирането и на два скелета в североизточния сектор на обекта може да се констатира, че опожаряването на селото не е случаен инцидент, а е следствие на вражеско нападение.
Ранновизантийско укрепено селище
През първите години на разкопките се изследвани северният участък от източната стена и прилежащия сектор от защитената площ на укрепеното селище. През 80-те години е разкрит южният участък от източната крепостна стена и е проследена южната крепостна стена. Разкрити са югоизточната и югозападната ъглови кули. Изследвани са и няколко синхронни постройки долепени до вътрешното лице на източната крепостна стена. През следващите години е разкрит североизточният ъгъл на крепостта и са проследени участъци от северната и западната стена. Разкрита е портата, изследвани са нови кули и крепостни стълбища. Планът на крепостта в общи линии е изяснен. Сега вече се установи безспорно, че укрепената селищна структура е отделен период на обекта в местността Градището край днешен Костинброд, спрямо късноримската резиденция. Планът на крепостта е с неправилна многоъгълна форма. Източната, западната и южната стени дублира трасетата на съответните вътрешни фасади на по-ранната резиденция. Поради това южната стена не е съвсем по права линия.защитената от крепостта площ възлиза на 8,5 дка. Крепостта има три ъглови кули – югоизточна, югозападна и северозападна. Североизточния ъгъл също е бил под протекцията на кула, но тя не е в самия ъгъл и има полукръгла форма (преизползвани по-ранни останки от полукръглата апсида). Единствената или поне главна порта е в централния сектор на северната крепостна стена. Тя е била защитена с правоъгълна надврата кула. Известни засега постройки са покрай крепостните стени. Вътрешните сектори на защитената площ не са изследвани.
Антична пътна станция Скретиска и римски път са декларирани от НИПК за паметници на културата от национално значение с декларационно писмо №4665/6 от 10.08.1987г. на основание чл.12 от Закона за паметниците на културата и музеите.
Локализирането на първата спирка западно от Сердика по античния трансбалкански диагонален път бе факт още преди започване на същинското археологическо проучване. Общата площ на станцията не надхвърля 5/6дка., като в близост до нея е разчистен участък от трасето на пътя с ширина 7м. Планът на сградата и находките от нея доказват нейното предназначение (страноприемница с конюшня). Тази близост, по аналогия с римските и късноримските пътни станции при по-значителни селища, вече предполага името Скретиска и за резиденцията.
Идентификация на резиденцията:
- Късноримска резиденция без по-ранен предшественик
- Това е най-значителната извънградска резиденция в провинцията Dacia Mediterranea
- Това е най-големият сред познатите перистални жилищни комплекси от античността на Балканите изобщо
- Изграждането на резиденцията обуславя появата на близката пътна станция
- Резиденцията е в близост до Сердика, столицата на провинция Dacia Mediterranea
- Началната дата на резиденцията съвпада с продължителните престои на Константин Велики в близката Сердика
- Може да се приеме, че тя възниква като императорска резиденция (от сведения в провинцията не е имало влиятелни частни лица, които да са евентуални кандидати за собственици на резиденцията
Разкопките в местността Градището край град Костинброд не са приключили Проучванията през 1990/94г. доказват наличието на ред нови и важни звена в структурата на резиденцията, които съставят по-цялостна представа за нейния план и датировка, от края на второто десетилетие на ІV в. докъм средата на Vв. Тук функционира голяма вила-резиденция център на подобаващо поземлено имение. Основният архитектурен комплекс на вилата, т.е. същинската резиденция е един от най–впечатляващите образци на представителната късноримска жилищна архитектура с всички присъщи за последната компоненти – голяма зала за аудиенции, специална трапезария с усложнен план, многобройни жилищни помещения, банска част, огромен двор с портици и градина, монументални входове и др. Съответстваща на размерите и е и нейната украса. Общата площ на подовите и мозайки вероятно надхвърля 1000кв.м., а общата дължина на портиците и е повече от 400м.
Регистрираните по-късни преустройства не са променили съществено облика и функционалната характеристика на резиденцията. Непосредствена причина за нейното изоставяне, предшествано от мощен пожар, са хунските нашествия от 40-те години на Vв.
Съоръженията на сравнително скромната по размери крепост на Кратискара се вписват напълно в ранновизантийската фортификационна практика. Изследваните до сега постройки покрай крепостните и стени също намират паралели като градеж и функции сред сродните синхронни центрове. Кратискара е бил локален административен център в градската територия на Сердика. Животът в Кратискара е прекъснат вероятно при славянските нашествия към Тракия и Гърция в края на 70-те началото на 80-те години но VІв.
По мнение на специалисти археологическите останки и особено на тези от късноримската резиденция са с изключителна експозиционна стойност. Запазеното от резиденция Скретиска е паметник на европейското и световно наследство, който след експонирането си без съмнение ще влезе в най-престижните туристически гидове.
