Преди След
За съжаление напоследък като че ли свикнахме за лошото да говорим по-често отколкото за доброто. Вече не само във филмите отрицателните герои претендират да се възприемат като по-въздействащи образи от добрите. Животът упорито се опитва да ни учи, че добрият човек е жертва, а лошият – победител. Трябва ли обаче да свикваме с това? Какво обърка представите ни? Как да реагираме на тази очевидна несправедливост? Преди всичко е важно да си зададем въпроса: В какво се корени злото? Какво значи да си лош човек?!… Обикновено отговорът на тези въпроси е: да правиш лошо на другите, да се държиш лошо с тях, да им мислиш лошото. Така е, но дали е само това?! Може ли да има и по-лошо? За съжаление – да.
По-лошото от това е да не уважаваш себе си, сам да се презираш и с охота да търсиш да си навличаш човешката неприязън чрез проблемите, които създаваш. „Щом на мен ми е криво – нека така да е на всички!“ Склонен си на всичко, само и само и на другите да не им е леко. Това е най-долното. Нито аз – нито те! Отрицанието започва от самия теб и шансът за промяна е илюзорен.
Свидетели на отявлен изблик на подобна деградация ставаме все по-често. Такъв „героизъм“ през последните дни открихме и в отношението на безсъвестни граждани към създаденото с много средства и обич от Общината място за отдих в квартал Маслово. Градинката, която там беше създадена преди две-три години възхити и най-претенциозните ни съграждани. През деня майките с децата я оживявах с неповторимо обаяние. Възрастните се разхлаждаха с възхита край артистичния шадраван, вечер младите до късно другаруваха в осветеното по европейски пространство. Врайона беше създаден стойностен архитектурен център– високо оценен от всички минувачи през площада….
Уви! Вижте как изглеждаше преди и как изглежда сега тази чудесна градска придобивка!.. Счупени катерушки, повредени люлки, изпочупени лампи. С всеки изминат ден тук естетиката отстъпва на грозотата. Деструктивността взима връх над градивното. До кога?! Ще търпим ли този вандализъм да продължава?! Едни неуважаващи себе си хора да налагат на всички правилата на омразата. Да загрозяват живота ни. Да пречат на нормалните жители да се любуват на създаденото с грижа за тях?! Европейският начин на живот бе избран от нас като неотменна алтернатива. А това изисква уважение към обществото, в което живеем, ред, дисциплина и отговорност! Нека заедно спрем порочните навици. Нека заедно да докажем силата на гражданската ни съвест! Нека се оповем на културните ни традиции и окончателно да преодолеем злокобната архаична максима „На сила можеш да вземеш, но на сила не можеш да дадеш“!