На 17-ти октомври, 2025 година, в Етнографския музей на унгарския град Сентендре, се състоя официална церемония с връчване на сертификат за вписването на традицията на българското градинарство в унгарския национален регистър на нематериално културно наследство на ЮНЕСКО, удостоила представителите на българската общност в Унгария.
Събитието бе част от празненствата за Деня на българо-унгарското приятелство, честващ се на 19-ти октомври.
Церемонията и знаковият ден за българите в Унгария бяха подкрепени от община Костинброд, с присъствието на г-н Александър Ненов – заместник кмет на общината и г-жа Бистра Боянова – началник отдел в общинска администрация – Костинброд, които с визитата си подчертаха важността от ползотворно сътрудничество и устойчиво приятелство между двете общности.
Представителите от община Костинброд поднесоха тематични подаръци на домакините – специални и селектирани сортове домати – “Пако Оранж” и билкови масла, от Агробиоинститута (АБИ) към Селскостопанска академия, който тази година чества четиридесет години върховни научни постижения и изграждане на център по компетентност в град Костинброд.
На тържествена церемония в град Сентендре, д-р Естер Чонка-Токач – директор на Дирекцията за нематериално културно наследство и г-жа Анита Киш-Хеджи – държавен секретар в Министерството на културата и иновациите на Унгария, официално връчиха удостоверението на председателя на Българското републиканско самоуправление – г-н Данчо Мусев и на председателя на Дружеството на българите в Унгария – г-н Димитър Танев.
На празника присъстваха и – Негово превъзходителство г-н Христо Полендаков – извънреден и пълномощен посланик на Република България в Унгария, г-н Симеон Варга – дългогодишен застъпник на българите в унгарския парламент, г-н Йордан Тютюнков – член на редакцията на „Български вести“ в Унгария, г-жа Илдико Левай – кмет на побратимената ни унгарска община – Чокакьо, представителите на българската общност в Унгария, експертът, представител на България в Междуправителствения комитет на ЮНЕСКО – доц. д-р Николай Вуков от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН, местни представители, както и гости от България, включително от град Лясковец, откъдето потеглят на “гурбет” едни от първите български градинари.
Вписването на традицията на българското градинарство в регистъра на ЮНЕСКО е плод на столетния труд на нашите предци и на усилията на българската общност в Унгария. Българското градинарство в Унгария е не само историческо наследство, а живо знание и практика, предавана на следващите поколения. То е признание и израз на уважение към труда на поколения български градинари и към техния принос за развитието на унгарското общество. Това е и едно от най-важните събития за българската общност в Унгария през настоящата година.
Опазването и популяризирането на традициите и достиженията на българското градинарство в Унгария имат за цел да засилят връзката на младите от българската диаспора с корените и да запазят тяхната национална идентичност.
Живата връзка с историята са документите на Дружеството на българите в Унгария, основано през 1914 година.
През 1916-а се основават църковното настоятелство и църковната общност, а през 1918 година – българското училище, което до ден днешен съществува. Това са трите основни стожера, на които се крепи българската общност в Унгария.
Номинирането бе инициирано от Дружеството на българите в Унгария и Българското републиканско самоуправление, и подкрепено от 25 местни български самоуправления.
Повече от век българското градинарство е неразделна част от унгарската аграрна култура, като и днес продължава да отразява българската идентичност, традиционните знания и устойчивото производство на зеленчуци.
По време на церемонията публиката бе поздравена от местни представители, презентиращи традиционни национални традиции и практики, които също бяха удостоени с признания и сертификати за нематериално културно наследство на страната.
След тържественото връчване на удостоверенията, българският фолклорен ансамбъл „Янтра“ поздрави присъстващите с познатото шопско надиграване, а след изпълнението си, увлече публиката в кръшно право хоро.
Унгарци и българи, ръка за ръка – стъпваха заедно в ритъма на българската народна музика.
След официалната церемония, празничният ден продължи със запознаване и разглеждане на българските институции в Будапеща – Българският културен дом, Православният храм “Св. Св. Кирил и Методий”, Българският културно-образователен център и местните български детска градина и училище, чиито дейности домакините любезно презентираха на гостите си, разказвайки за множеството инициативи, осъществените проекти и вложените усилия – българската общност в Унгария да е такава, каквато е днес – развита, популяризирана и изключително сплотена.
Значимото събитие е успех не само за българската общност в Унгария. То е успех за всички българи, които могат да бъдат горди, че знанието, трудолюбието и постоянството на техните предци се е превърнало в жива и призната традиция в друга страна.
Българското градинарство олицетворява българския род, който – макар и пуснал корени на нова земя — съхранява родните си дух, ценности и традиции.
Община Костинброд изказва искрената си благодарност към организаторите, домакините и цялостната българска общност в Унгария, която гостоприемно и радушно посрещна представителите от нашата община.
Благодарим Ви, че пазите жива нишката на рода, че макар и на километри – Вашият труд и този на предците ни, успява да белязва множество съдби днес.
Вашето дело е мостът между миналото и настоящето, между България тук и българските общности зад граница.
Продължавайте да пишете своята история и да защитавате интересите на родината отвъд нея.