Author: admin

📌Опълченците на Шипка

Нека носим йоще срама по челото, синила от бича, следи от теглото; нека спомен люти от дни на позор да висне кат облак в наший кръгозор; нека ни отрича исторйята, века, нека е трагично името ни; нека Беласица стара и новий Батак в миналото наше фърлят своя мрак; нека да ни сочат с присмехи обидни счупенте окови и дирите стидни по врата ни още от хомота стар; нека таз свобода да ни бъде дар! Нека. Но ний знаем, че в нашто недавно свети нещо ново, има нещо славно, що гордо разтупва нашите гърди и в нас чувства силни, големи плоди; защото там нейде на връх планината, що небето синьо крепи с рамената, издига се някой див, чутовен връх, покрит с бели кости и със кървав мъх на безсмъртен подвиг паметник огромен; защото в Балкана има един спомен, има едно име, що вечно живей и в нашта исторйя кат легенда грей, едно име ново, голямо антично, като Термопили славно, безгранично, що отговор дава и смива срамът, и на клеветата строшава зъбът.

О, Шипка!

Три деня младите дружини как прохода бранят. Горските долини трепетно повтарят на боя ревът. Пристъпи ужасни! Дванайсетий път гъсти орди лазят по урвата дива и тела я стелят, и кръв я залива. Бури подир бури! Рояк след рояк! Сюлейман безумний сочи върха пак и вика: „Търчете! Тамо са раите!“ И ордите тръгват с викове сърдити, и „Аллах!“ гръмовно въздуха разпра. Върхът отговаря с други вик: ура! И с нов дъжд куршуми, камъни и дървье; дружините наши, оплискани с кърви, пушкат и отблъскват, без сигнал, без ред, всякой гледа само да бъде напред и гърди геройски на смърт да изложи, и един враг повеч мъртъв да положи. Пушкалата екнат. Турците ревът, Насипи налитат и падат, и мрат; — Идат като тигри, бягат като овци и пак се зарвъщат; българи, орловци кат лъвове тичат по страшний редут, не сещат ни жега, ни жажда, ни труд. Щурмът е отчаен, отпорът е лют. Три дни веч се бият, но помощ не иде, от никъде взорът надежда не види и братските орли не фърчат към тях. Нищо. Те ще паднат, но честно, без страх — кат шъпа спартанци под сганта на Ксеркса. Талазите идат; всички нащрек са! Последният напън вече е настал. Тогава Столетов, наший генерал, ревна гороломно: „Млади опълченци, венчайте България с лаврови венци! на вашата сила царят повери прохода, войната и себе дори!“ При тез думи силни дружините горди очакват геройски душманските орди бесни и шумещи! О, геройски час! Вълните намират канари тогаз, патроните липсват, но волите траят, щикът се пречупва — гърдите остаят и сладката радост до крак да измрът пред цяла вселена, на тоз славен рът, с една смърт юнашка и с една победа. „България цяла сега нази гледа, тоя връх висок е: тя ще ни съзре, ако би бегали: да мрем по-добре!“ Няма веч оръжье! Има хекатомба! Всяко дърво меч е, всякой камък — бомба, всяко нещо — удар, всяка душа — плам. Камъне и дървье изчезнаха там. „Грабайте телата!“ някой си изкряска и трупове мъртви фръкнаха завчаска кат демони черни над черний рояк, катурят, струпалят като живи пак! И турците тръпнат, друг път не видели ведно да се бият живи и умрели, и въздуха цепят със демонский вик. Боят се обръща на смърт и на щик, героите наши като скали твърди желязото срещат с железни си гърди и фърлят се с песни в свирепата сеч, като виждат харно, че умират веч… Но вълни по-нови от орди дивашки гълтат, потопяват орляка юнашки… Йоще миг — ще падне заветният хълм. Изведнъж Радецки пристигна със гръм. ………………………………………………………………. И днес йощ Балканът, щом буря зафаща, спомня тоз ден бурен, шуми и препраща славата му дивна като някой ек от урва на урва и от век на век!

Иван Вазов

🇧🇬Честит национален празник, България!

🇧🇬Честит 3-ти март, община Костинброд!

На 28-ми февруари, в НЧ „Иван Вазов-1947“ – град Костинброд, се проведе традиционният празничен концерт, посветен на Деня на художествената самодейност.

Този ден от години е белязан като празник, защото гали сетивата, радва душата и превръща община Костинброд в епицентър на българщината и топлината. пълен текст

Не спирайте да оставяте ярки следи и да вдъхновявате!

Баба Марта днес разнася пълна кошница с цветя, и на всеки на ръката – връзва някаква мечта. Червено – за радост, любов и за страст до бялото слагам, до чистото аз. Нека с усмивка да грее лицето и с много любов да е пълно сърцето!

Изложба е в подкрепа на Възстановителен център за деца с онкохематологични заболявания, в село Опицвет, община Костинброд.

Благотворителната изложба е под надслов „Изкуството лекува златните деца“. Експозицията включва близо 40 творби на студенти от Катедра „Педагогика на обучението по изобразително изкуство и технологично образование“ към Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“ и е организирана по инициатива на випуск 2024 г. на Българското училище за политика „Димитър Паница“. пълен текст

📍НЧ “Иван Вазов – 1947” – град Костинброд. Заповядайте!